Руслан Велчев
            Когато вече се е изнизал поредният „изборен референдум” със своите ненадейни, разочароващи или озадачаващи резултати. Когато стане поредното жестоко убийство.  Или учителка обере банка с пистолет-играчка, а може би с издялкан от сапун. Или съобщят данни, че еди-колко си български села са вече безлюдни. Или че българските деца са вече сред най-неграмотните в света. Или че населението ни е намаляло за десет години с еди-колко си стотици хиляди души.  Или че огромна част от гражданите й не искат да живеят в България. Или че...

        Тогава всички „... КАКТО ПЪРВИ ВИ СЪОБЩИХМЕ.” се втурват да задават въпроса „защо”? Защо това се е случило? Но винаги тогава, винаги едва след това. И пак тогава, като пяна по медиите нахлуват дежурните обичайни обяснявачи на всички явления и събития. И те авторитетно ви излагат, дисектират и анализират всичко - за да узнаете, защо това се е случило. Да, те това ще го направят. И то с лекота. Професионално.
 
         Ако случайно все пак не ви е станало напълно ясно, ако все пак въпросът „защо” е още отворен за вас... потърсете отговорите и ТУК . Може би ще ги намерите. Може би не.

       А може би ще намерите отговори дори за неща, които ще се случат след време. И то може би дори и с вас.


         А тези пък, които не искат България да бъде такава, каквато е днес, и тези, които искат тя да се промени към добро, и тези които мислят, че знаят, как това да се случи, както и тези, които смятат, че имат силите за това – елате. Да го обмислим, да го решим и да тръгнем. За да го направим –  ЗАЕДНО .

          За нас, и за тези, които ще се родят. След нас.