В НЕЛЕГАЛНОСТ (продължение)
След като махнаха покрива, рaботниците продължиха с разрушаването – първо на горния, а после и на партерния етаж. Но все на едната, западната част на къщата. Наближаваше края на две хиляди и осма. Тогава – по никое време – започнаха да свалят покрива и на отсамната й част; натрупаха на плочата на таванския етаж част от керемидите и... спряха. В апартамента, намиращ се на етажа отдолу, някъде от пролетта живееше един мъж. Бе казал, че е братовчед на собственика на жилището и че по този начин го пазел. Не много дълго след като махнаха покрива и този човек изчезна.
Следвайки неотменния ход на времето, започна новата 2009-та година. Западната част от старата сграда бе вече напълно срутена и започнаха да правят кофраж на нещо, което очевидно бе ново строителство, нямащо абсолютно нищо общо с очертанията на предишната постройка. А един ден се появи и някаква трактороподобна машина, която започна да събаря и плочата на терасата, намираща се в южния край на двора (виж – при желание - приложените снимки и видеозапис)2.
Положението бе абсурдно – парцелът бе съсобствен, никой от останалите десетина съсобственика не бе дал някакво съгласие за каквото и да било, а очевидно бе започнало да се строи... При това, както бях отбелязал вече, едната от трите сгради бе паметник на културата, тоест каквото и да било строителство би могло да се извърши единствено при спазването на съответните особени изисквания! На фона на всичко това започнаха някакви странни преговори между част от съсобствениците и С. Х. Той донесе някакви чертежи, на които нямаше печати на общината, като каза, че те щели да бъдат одобрени!? На тях се виждаше планирането на строителството на една напълно нова сграда, като при това то вече бе започнало! От продължилите около месец срещи мога да отделя следните неща: С. Х. повтаряше постоянно с неговия специфичен български, че щял да прави нещо хубаво, съседите от пететажната сграда повтаряха само, че не може да строи на мястото на терасата, защото щял да им „спре“ слънцето, а в това време строителните работи си продължаваха... А, и още нещо ми направи впечатление: на една от срещите С. Х. бе придружен от някакъв българин – бил му консултант. В пететажната сграда на най-горния етаж живееше (впрочем тя продължава да живее там) жена, която е израснала на тази улица и в това жилище. Тя ни бе казвала също, в свободен разговор преди едно от предишните събирания, че детството й е било минало на тази тераса, поради което хранела особен сантимент към нея. Та на въпросната среща тя помоли, тъй като единствено в събота и неделя можела (жената работи като режисьор в един от софийските театри – късни прибирания след вечерните представления, ранни ставания за сутрешните репетиции... това е обичайното седмично ежедневие на хората с такава професия) да се наспива, ако е възможно строителите да започват работа в събота и неделя с един час по-късно (те започваха всеки ден в осем). Човекът, който придружаваше С. Х. се обърна към него и му каза: „Значи трябва да вземеш разрешение от общината да започвате по-рано през почивните дни.“. Тези думи не бяха прошепнати, те бяха казани без прикриване, достатъчно ясно и силно. Никой от присъстващите не реагира тогава на тази откровена арогантност... А бе точно това, дори много повече. Защото по това време това строителство се е било извършвало абсолютно незаконно.
Не тогава, но по-късно, спомняйки си за това, си бях помислил за начина, по който някога последователно са били превзети първо Търновското, а след това и Видинското българско царство.
>> "УЗАКОНЯВАНЕТО"