Руслан Велчев

ЗА РАПАНИТЕ И ЧЕРНОМОРСКАТА МИДА


      Черно море е море от затворен тип. То е и с по-малка соленост от – примерно – Средиземно море. По тази причина и фауната му е по-различна. По този начин то е част от всеобщото природно многообразие. В средата на миналия XX-ти век са засечени първите прониквания в него на рапана – вид охлюв, чието естествено местообитание пък е Далечният изток. Най-вероятно е бил пренесен от кораби чрез водата, която те са използвали за баласт. И тъй като в тази нова среда не се е намерил естествен негов враг, размножаването му се е превърнало в нашествие. Като основен потърпевш се е оказала черноморската мида, с която той се храни. Черноморската мида – изконна обитателка на тези води. Която при това е и биофилтърът, заложен от природата, за пречистването им.
    И така равновесието, което тя, природата, е установила, е нарушено. Естествените механизми за поддържане на статуквото вече не могат да сработят. Хората са се намесили почти непоправимо в това великолепно природно устройство, наречено Земя...
      През същия този XX-ти век обаче, най-после една значителна част от човечеството  узря, че трябва с всички сили да пази това многообразие. Многообразие, в което  вероятно се съдържа и най-голямата ценност на този наш прекрасен свят. Многообразие, което впрочем е и една от темите на „Dubal” – книгата, чието писане преустанових поради катастрофичния емоционален потрес, в който изпаднах по причина на нахвърляните тук събития. И дано да имам душевните сили да я продължа и завърша.
      Та това удивително многообразие не се отнася само до флората или фауната, не се отнася само до създаденото от природата. То се отнася и за нашите – на човеците – дела. Просто си помислете , как като пресечете една граница, и попадате в обкръжението на други неща... Различни от познатите ви преди. Очароващи или грозни, но различни! А става дума само за една условна линия върху географската карта...
   И така, в името на съхраняването на уникалността, хората са създали защитените територии. По-големи или по-малки, тяхната цел е винаги една и съща – в дадена част нещата да се запазят в техния досегашен естествен вид. Защитените територии покриват части от земята, части от градовете, части от културата, от историята на човечеството. Те са паметта на света. Не съм способен да претегля колко точно, но знам, че едно от най-тежките престъпления спрямо целокупното човечество е посегателството срещу защитените територии.
    Като част от защитените територии, българското законодателство е предвидило специален режим, при извършването на строителни дейности в съседство със сгради, които са исторически или културни паметници. Смисълът е ясен – защитавайки по такъв начин  тези сгради,   опасността те да бъдат увреждани се премахва. Предпазвани, паметниците – подобно на мидите – ще продължават да живеят. Светът ще продължава да съществува – прекрасен в своето многообразие.
   
     Да, целта на закона е тази. Ако той обаче бъде приложен...
                                                               


                                                            >> В НЕЛЕГАЛНОСТ (продължение)