ЕДНО ЛЕЖЕРНО ЛЯТНО ШИКАЛКАВЕНЕ
Заедно с края на хиляда деветстотин осемдесет и девета година в България пристигна и така наречената „промяна”. Независимо от употребените кавички, много неща започнаха да се променят. Едно от добре видимите и трайно задържало се (аз поне го помня докъм деветдесет и шеста или и седма година) бе така наречената игра „тука има, тука няма”. За тези, които не я знаят, ще поясня. В най-простия й вариант клечеше някой и пред него на тротоара имаше три кутийки, които той постоянно и бързо разместваше. Целта бе някой от насъбралите се минувачи да посочи под коя от движещите се кутийките се намира едно топче. Ако не познаеше, се разделяше със заложената от него сума, в противния случай печелеше – обикновено двойно по-голяма. Привидно шансовете бяха най-малкото едно към три. Но в действителност те бяха нулеви... просто защото играта не бе честна, а бе просто една измама, при това добре и режисирана, и изиграна. И заложилият играеше не само срещу човека с кутийките, не – цяла шайка се грижеше топчето да не бъде открито...
Изредилите се неща през лятото на две хиляди и десета година много напомняха на тази игра – и като постановка, и като изпълнение. Само дето вместо топчето под кутийката се намираше „спреният” незаконен строеж...
ПРЕДСТОИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
>> КЪМ ПАРИЖ
Заедно с края на хиляда деветстотин осемдесет и девета година в България пристигна и така наречената „промяна”. Независимо от употребените кавички, много неща започнаха да се променят. Едно от добре видимите и трайно задържало се (аз поне го помня докъм деветдесет и шеста или и седма година) бе така наречената игра „тука има, тука няма”. За тези, които не я знаят, ще поясня. В най-простия й вариант клечеше някой и пред него на тротоара имаше три кутийки, които той постоянно и бързо разместваше. Целта бе някой от насъбралите се минувачи да посочи под коя от движещите се кутийките се намира едно топче. Ако не познаеше, се разделяше със заложената от него сума, в противния случай печелеше – обикновено двойно по-голяма. Привидно шансовете бяха най-малкото едно към три. Но в действителност те бяха нулеви... просто защото играта не бе честна, а бе просто една измама, при това добре и режисирана, и изиграна. И заложилият играеше не само срещу човека с кутийките, не – цяла шайка се грижеше топчето да не бъде открито...
Изредилите се неща през лятото на две хиляди и десета година много напомняха на тази игра – и като постановка, и като изпълнение. Само дето вместо топчето под кутийката се намираше „спреният” незаконен строеж...
ПРЕДСТОИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
>> КЪМ ПАРИЖ