КНИГАТА (продължение)
Строителството, снимките и натрупванията в мен вървяха едновременно. А аз бях разбрал вече за какво ще бъде книгата ми. За вечната борба между доброто и злото, за съзиданието и за разрушаването, за творчеството и за убиването му, за бъдещето и за неслучването му, за мечтите и за умирането им.
Но поред.
Героят ми щеше да бъде архитект. По душа! Не обаче и по диплома. Щеше да е учил за архитект – в онези вече отдалечени години на „зрелия” социализъм. Щял е да бъде смятан от състудентите и от преподавателите си за надежден талант, комуто е предстояло бляскаво бъдеще. Чудесните сгради, които са били в него, са предстоели. Въпрос на време, нищо друго.
Ала ненадейно нещата се преобръщат. По време на студентска бригада в Унгария вижда по местната телевизия филма на Антониони „Професия: репортер”. Разбира много малко - попада чак към средата му, не знае унгарски, а и е бил дублиран. Но сградите, сградите, които вижда във филма, го зашеметяват. Нима е нужно да знаеш английски, за да почувстваш Чаплин! Разпитва унгарците, с които се е запознал и... открива Гауди! Намират му една малка книжка, подаряват му я. Поглъща я на един дъх, иска да научи колкото може повече за сградите му и за него самия. Смаян е, запленен е. Светът на архитектурата става друг.
Когато се прибира в България, на всички говори само за това – за Гауди. Започва последната му учебна година, след която ще се дипломира. Организира и изнася беседа – за творчеството на Антонио Гауди. Озаглавява я „Индийска готика”. В нея развива тезата, как пищното изобилие от детайли на индийския храм е съчетано по превъзходен начин с онагледения човешки стремеж за възвисяване на готическите катедрали. Засипан е с въпроси, на някои от тях може да отговори. Говори за връзки – между архитектура, душа, религия. За минало, настояще и бъдеще. За купищата чувства, мисли и идеи, нахлули в него, гледайки тези снимки на сгради. Говори за „Мила”, за „Гуел”, за „Светото семейство”...
Но... нещо около него почва да се променя. Колегите му почват да го отбягват, преподавателите му стават различни, представянето му на изпитите – също. Изпълзяват мненията за буржоазното влияние, под което е попаднал. Студентският съвет, председателстван от до неотдавна най-добър негов приятел, разглежда случая му. Следва порицание, а по-късно и изключване от института. Вратите на архитектурата, вратите към творчеството се затварят пред него. Остава безутешно, безнадеждно сам.
>> ЗАКОННО (втора част)
Строителството, снимките и натрупванията в мен вървяха едновременно. А аз бях разбрал вече за какво ще бъде книгата ми. За вечната борба между доброто и злото, за съзиданието и за разрушаването, за творчеството и за убиването му, за бъдещето и за неслучването му, за мечтите и за умирането им.
Но поред.
Героят ми щеше да бъде архитект. По душа! Не обаче и по диплома. Щеше да е учил за архитект – в онези вече отдалечени години на „зрелия” социализъм. Щял е да бъде смятан от състудентите и от преподавателите си за надежден талант, комуто е предстояло бляскаво бъдеще. Чудесните сгради, които са били в него, са предстоели. Въпрос на време, нищо друго.
Ала ненадейно нещата се преобръщат. По време на студентска бригада в Унгария вижда по местната телевизия филма на Антониони „Професия: репортер”. Разбира много малко - попада чак към средата му, не знае унгарски, а и е бил дублиран. Но сградите, сградите, които вижда във филма, го зашеметяват. Нима е нужно да знаеш английски, за да почувстваш Чаплин! Разпитва унгарците, с които се е запознал и... открива Гауди! Намират му една малка книжка, подаряват му я. Поглъща я на един дъх, иска да научи колкото може повече за сградите му и за него самия. Смаян е, запленен е. Светът на архитектурата става друг.
Когато се прибира в България, на всички говори само за това – за Гауди. Започва последната му учебна година, след която ще се дипломира. Организира и изнася беседа – за творчеството на Антонио Гауди. Озаглавява я „Индийска готика”. В нея развива тезата, как пищното изобилие от детайли на индийския храм е съчетано по превъзходен начин с онагледения човешки стремеж за възвисяване на готическите катедрали. Засипан е с въпроси, на някои от тях може да отговори. Говори за връзки – между архитектура, душа, религия. За минало, настояще и бъдеще. За купищата чувства, мисли и идеи, нахлули в него, гледайки тези снимки на сгради. Говори за „Мила”, за „Гуел”, за „Светото семейство”...
Но... нещо около него почва да се променя. Колегите му почват да го отбягват, преподавателите му стават различни, представянето му на изпитите – също. Изпълзяват мненията за буржоазното влияние, под което е попаднал. Студентският съвет, председателстван от до неотдавна най-добър негов приятел, разглежда случая му. Следва порицание, а по-късно и изключване от института. Вратите на архитектурата, вратите към творчеството се затварят пред него. Остава безутешно, безнадеждно сам.
>> ЗАКОННО (втора част)