КОРЕСПОНДИРАЙКИ
Почнеш ли да пишеш до български институции, приготви се за дълга, опустошаваща те окопна война. Трябва да бъдеш последователен и устойчив. Да си наясно, че писмата ти могат да остават без отговори, а отговорите обикновено ще бъдат без съдържание. Да си подготвен, че може да питаш за едно, а да получаваш отговор за друго. Когато знаеш, че си прав, да ти отговарят , че си виновен. Когато искаш нещо, да не го получаваш, а когато нищо не искаш, да не можеш да се отървеш от регулярността на пратките. Когато смяташ, че причинно-следствените връзки са нещо задължително, да установяваш, че това изобщо не е така. И изобщо, приготви се да научиш, че твоето съществуване е най-малкото досадно за тези, към които си се обърнал.
Както и че накрая, даже случайно да смяташ, че си победил, то тази победа ще се окаже, че е „пирова”.
Все пак две основни неща могат да те подкрепят в безкрайността на това ти начинание. Първото е, че не го ли направиш ти, няма кой друг да го свърши! А второто е твоят личен отговор на въпроса какъв искаш да бъдеш – роб или свободен човек.
Е, има и някои дребни технически „сръчности”.
И накрая – тази глава съществува единствено за да покаже чрез поредицата от документи, как в продължение на години, няколко институции могат само да разменят писма, но без да направят това, заради което са всъщност създадени. Скучно е това занимание, а е и изтощаващо - да проследяваш тази поредица от разменени листове хартия. Това би трябвало да бъде занимание само за специализираните институции. Но ако някой от четящите си каже: „Чак пък всичко това да е вярно!...”; е, нека в такъв случай да проследи и документите. За останалите – биха могли да я използват само за справки, като „бележки под линия”, в случай на необходимост.
На следващия ден – двайсет и втори октомври - Мариана отправя искане (виж – при желание - целия документ)33 до администрацията на Район „Възраждане”; с него освен повторното уведомяване за случващото се, тя иска и да й бъдат предоставени одобрените проекти за извършващото се строителство в съсобствения им парцел. Неполучавайки отговор, на четвърти ноември тя уведомява и ДНСК (Дирекция за национален строителен контрол) и Дирекция Контрол по строителството към Столичната община (виж – при желание - целите документи)34. На десети тя получава копие на писмото на РДНСК до общината (виж - при желание - целия документ)35. На следващия ден получава и копие от писмото на ДНСК (виж – при желание - целия документ)36. От него тя разбира няколко неща. Разбира, че институциите вече знаят (и от представените им снимки), че двете сгради са били с обща конструкция. Но както впоследствие ще стане ясно, никоя от тях не ще предприеме нищо. Става й ясно, че още в самото начало на годината те са били уведомени и от друг човек за извършваното строителство. Става й ясно също, че още на двайсет и осми януари е бил издаден документ с невярно съдържание от общинската администрация. И накратко, потвърждава се впечатлението й за прикриване на случващото се. Писмата продължават да пристигат: на четиринайсти (виж – при желание - целия документ)37 – от „Контрол по строителството” (в стил „ние отговаряме на всяко писмо”), на двайсет и трети (виж – при желание - целия документ)38 – от РДНСК (там – на пръв поглед странно изреждане на документи и неверни факти, целящи да демонстрират, защо е можело до този момент да се строи), а на двайсет и пети ноември (виж – при желание - целия документ)39 – и от Столичния инспекторат (в него интересното е съвпадението – на единайсти едновременно с тяхната проверка е била и проверката на РДНСК).
Впрочем, да не би някой да е решил, че строителството е спряно – докато РДНСК се произнесе по случая? Не, то си продължава необезпокоявано през цялото време...
>> В РОЛЯТА НА ДАВИД (продължение)
Почнеш ли да пишеш до български институции, приготви се за дълга, опустошаваща те окопна война. Трябва да бъдеш последователен и устойчив. Да си наясно, че писмата ти могат да остават без отговори, а отговорите обикновено ще бъдат без съдържание. Да си подготвен, че може да питаш за едно, а да получаваш отговор за друго. Когато знаеш, че си прав, да ти отговарят , че си виновен. Когато искаш нещо, да не го получаваш, а когато нищо не искаш, да не можеш да се отървеш от регулярността на пратките. Когато смяташ, че причинно-следствените връзки са нещо задължително, да установяваш, че това изобщо не е така. И изобщо, приготви се да научиш, че твоето съществуване е най-малкото досадно за тези, към които си се обърнал.
Както и че накрая, даже случайно да смяташ, че си победил, то тази победа ще се окаже, че е „пирова”.
Все пак две основни неща могат да те подкрепят в безкрайността на това ти начинание. Първото е, че не го ли направиш ти, няма кой друг да го свърши! А второто е твоят личен отговор на въпроса какъв искаш да бъдеш – роб или свободен човек.
Е, има и някои дребни технически „сръчности”.
И накрая – тази глава съществува единствено за да покаже чрез поредицата от документи, как в продължение на години, няколко институции могат само да разменят писма, но без да направят това, заради което са всъщност създадени. Скучно е това занимание, а е и изтощаващо - да проследяваш тази поредица от разменени листове хартия. Това би трябвало да бъде занимание само за специализираните институции. Но ако някой от четящите си каже: „Чак пък всичко това да е вярно!...”; е, нека в такъв случай да проследи и документите. За останалите – биха могли да я използват само за справки, като „бележки под линия”, в случай на необходимост.
На следващия ден – двайсет и втори октомври - Мариана отправя искане (виж – при желание - целия документ)33 до администрацията на Район „Възраждане”; с него освен повторното уведомяване за случващото се, тя иска и да й бъдат предоставени одобрените проекти за извършващото се строителство в съсобствения им парцел. Неполучавайки отговор, на четвърти ноември тя уведомява и ДНСК (Дирекция за национален строителен контрол) и Дирекция Контрол по строителството към Столичната община (виж – при желание - целите документи)34. На десети тя получава копие на писмото на РДНСК до общината (виж - при желание - целия документ)35. На следващия ден получава и копие от писмото на ДНСК (виж – при желание - целия документ)36. От него тя разбира няколко неща. Разбира, че институциите вече знаят (и от представените им снимки), че двете сгради са били с обща конструкция. Но както впоследствие ще стане ясно, никоя от тях не ще предприеме нищо. Става й ясно, че още в самото начало на годината те са били уведомени и от друг човек за извършваното строителство. Става й ясно също, че още на двайсет и осми януари е бил издаден документ с невярно съдържание от общинската администрация. И накратко, потвърждава се впечатлението й за прикриване на случващото се. Писмата продължават да пристигат: на четиринайсти (виж – при желание - целия документ)37 – от „Контрол по строителството” (в стил „ние отговаряме на всяко писмо”), на двайсет и трети (виж – при желание - целия документ)38 – от РДНСК (там – на пръв поглед странно изреждане на документи и неверни факти, целящи да демонстрират, защо е можело до този момент да се строи), а на двайсет и пети ноември (виж – при желание - целия документ)39 – и от Столичния инспекторат (в него интересното е съвпадението – на единайсти едновременно с тяхната проверка е била и проверката на РДНСК).
Впрочем, да не би някой да е решил, че строителството е спряно – докато РДНСК се произнесе по случая? Не, то си продължава необезпокоявано през цялото време...
>> В РОЛЯТА НА ДАВИД (продължение)