ЗАКОННО
Тази глава е скучна. Освен описанието на събитията, тя съдържа и „доказателствен” материал. Пиша думата „доказателствен” в кавички, защото за българската правосъдна система снимките и кинозаписите не са доказателства. Другите български институции пък ги игнорираха, поне досега. Но за обществото, за човечеството, за историята, запечатаните образи са факти. И като такива, те са истинските доказателства. Пиша това кратко предисловие, защото в цялото последващо развитие на тази история, лъжите ще означават повече за българските институции, отколкото това, което се вижда.
Всички, които по някакъв начин са имали отношение към строителството, знаят – отначало минава страшно много време, преди сградата да „изпълзи” над земната повърхност. След това нещата вървят несравнимо по-бързо.
На следващия ден арматуристите започнаха работа, а след една седмица бе налята и плочата (виж – при желание - приложените снимки и видеозаписи)5. Датата бе 30.06.2009 година – точно три седмици след датата, на която е издадено разрешението. За това време са съборили половината сграда, изкопали са под земята, изпълнили са там кофражи и арматури и са налели бетона. Според документите на общинската администрация.
Работата продължи (виж – при желание - приложените снимки и видеозаписи)6 и на 12.07.2009 г. бе налята и втората плоча (виж – при желание - приложените снимки)7. Сравняването на времето, за което е изпълнено това с предишното, също показва по косвен начин абсурдността на твърдението, че строителството е започнало след издаването на разрешението.
Още от следващия ден продължи работата по третата плоча (виж – при желание - приложените снимки и видеозаписи)8. И за лаика мисля вече е очевидно, че става дума за ново строителство, а не за реконструкция. Междувременно съществувалата дотогава тераса, която дотогава бе само частично разрушена (за да не пречи при строежа), бе съборена напълно (виж – при желание - приложените снимки и видеозаписи)9 и бяха изпълнени кофраж и арматура за нова плоча (виж – при желание - приложените снимки и видеозаписи)10. Очевидно е, че тя е по-висока от предишната. То е и логично – така ще може да се изпълни междинно ниво и до се продаде два пъти по голяма площ. Това, че тя е по-висока е съществено, защото впоследствие многократно ще бъде твърдяно, че са спазени всички предишните коти. Също за отбелязване са и основите на тази тераса, но нарушаването на строителните норми ще бъде описано в отделна глава. И накрая – на няколко от снимките (виж ги – при желание)11 се вижда, как в последния момент кофражът на плочата на терасата се е „отдръпнал”, което е видимо и до ден днешен (колоната надолу се подава напред, спрямо плочата, защото е налята според първоначалното изработване на кофража). Обяснението за това странно изпълнение е, че същия ден, около 11 часа ни бе дошъл на гости приятел с подходящ (както искате го разбирайте) вид. Той просто бе погледал от ъгъла на терасата ни, докато работниците правеха кофража, без да каже нищо и после се бяхме прибрали. А впоследствие те са скъсили плочата... Усещате, какво означава това? Да, през цялото време цялата строителна дейност течеше единствено под надзора на желанието да се построи колкото може повече, „на око”, без никакъв контрол и на принципа „вие го постройте, после ще го узаконим”.
Другата вероятна причина за тази малка промяна в кофража е, че успоредно с напредването на строителните работи, С. Х. зачести с исканията си жена ми да му подпише, че е съгласна да бъде съборена и втората част на старата къща и да бъде построена нова сграда. Възможно е това да е било направено и с цел, да бъде получен нейният подпис.
Наливането на бетона започна чак следобед, около 15.30 часа (това бе същият този ден – 04.08.2009 г., вторник – когато „отдръпнаха” кофража). И продължи почти до полунощ (виж – при желание - приложените снимки и видеозаписи)12. Някой може да се запита, защо на нощните снимки присъстват и двама униформени полицаи? Аз бих попитал още, защо те стояха там часове, след като се мръкна? Били ли са по това време на работа, или не? Ако не са били, случайно ли са били униформено облечени? Кому казаха накрая, малко преди да приключи наливането на бетона: „Е, ние си тръгваме.”. Жената, която разговаря с тях, би могла да даде отговор – ако от прокуратурата я бяха попитали – защо са стояли там. Но, изпреварвайки събитията ще вмъкна, че Софийска районна прокуратура, както впоследствие и Софийска градска прокуратура се произнесоха с дежурното: „Няма данни за извършено престъпление”... На следващия ден нещата изглеждаха така (виж – при желание - приложените снимки и видеозаписи)13.
>> КНИГАТА (продължение)