ИДЕЯТА ЗА „СУРОВ РОМАН”
Кое е по-важно – да напишеш книгата си, или да възтържествува справедливостта (в конкретния случай – да бъдат приложени законите)? Нелеп въпрос. Та всичко към което се стреми изкуството е хармонията. Хармонията в този наш свят. А нима правилата, нормите, законите, които създаваме – макар и несъвършени, макар и променливи по тази причина – не целят същото?
Най-тежкото е, когато се събудиш посред нощ. Макар че са минали едва два-три часа от лягането ти. Лежиш, с празна от мисли глава, сънят няма да дойде – знаеш това, а времето е спряло да тече.
Като се събудих тази нощ обаче, бе различно. Сякаш обвивката на „В затвор” се бе разпукала и отвътре бе излязло нещо – хем подобно, хем друго – и двете стояха в мрака пред мен, редом едно до друго. Бе се появил „Суров роман”.
Защо Ботев не е останал някъде само да пише стиховете си? Нима някой би казал, че това е било възможно?! Нима е възможно да напишеш ”На прощаване” и да си останеш „в къщи”?!
„Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина - да ходим да се скитаме немили, клети, недраги!”
И още:
„Аз зная майко, мил съм ти...”
Невъзможно е било това за него. Не му е било достатъчно да напише стиховете си! Трябвало му е и да се пребори, за да се променят нещата.
„... ах, утре като премина през тиха бяла Дунава!”
Така бе и с мен. „В затвор” щеше да стане след време книга. Но той нямаше да ми помогне, да ми даде възможност и да се преборя – сега, в този момент – за истината, за справедливостта, дори за честта на моята родина. Затова, напълно логично, от него бе излязло средството, с което бих могъл да опитам да направя това – „Суров роман”. Средството, което би направило тази история оглушително явна. Ако българското общество, ако моят народ (или поне част от него) го поискат, разбира се. Ще видим. Защото това начинание е, както вече казах, и едно изследване – на нацията ни.
Така че казвам „довиждане” на „В затвор” и продължавам със „Суров роман”. Надявам се да бъда подкрепен. Докато писането на книга е самотно занимание, то борбата за кауза е като правенето на филм – нужни са съмишленици, колектив.
В тази връзка най-напред трябва да изясня, каква е разликата между двете. Както вече писах, и двете започват от реално случили се неща и последвалите ги бележки. След това почват различията. „В затвор” е обобщението, той е констатацията на случилото се. Той е скрижалът, който може би някой някога ще чете. Той е поезията, той е мечтата за промяна. „Суров роман” е енергията, борбата, опита за промяна. Не е достатъчно да пишеш за злото, трябва и да го премахваш. Ако не плевиш плевелите, те ще обхванат всичко!
Другата съществена разлика произтича от средата, в която са разположени двете. Тъй като е „поставен” в „интернет”, в „Суров роман” към думите се прибавят и образите; прибавени към словесното излагане на нещата, снимките и видеозаписите ще създадат една различна експресия. Той не е филм, но не е и книга. По подобие на звуковия филм той е съчетаване. Той е една нова среда. Така че чрез него мога и да покажа фактите. По-нататък ще говоря за необходимостта от заснемането на действителността. Сега ще кажа само, че понякога една-единствена снимка може да изрече несравнимо повече от десетки страници текст.
И накрая ще отбележа и възможността за общуване между тези, които са се спрели на тези страници. Никога досега възможността, четейки или гледайки нещо, да бъдеш в състояние и да го обсъждаш, да го споделяш, а и да действаш, не е била толкова лесна.
Все пак връзките между тях, между първоначалното и произтеклото (макар че, кое кое е тук?) от него, остават. Както и в онази нощ, двете продължават да стоят пред мен, редом едно до друго. Действителните факти от ”Суров роман” ще се потапят в още ферментиращата среда на „В затвор” и там ще заживяват отново, според неговите закономерности.
Si non e vero, e ben trovato (ако не е истина, то е добре казано).
„Изкуството е по-реално от действителността”. Не помня, кой го е казал. Но наистина това се случва. И на пръв поглед невъзможната измислица може да се окаже нещо напълно реално.
Както и обратното.
Та под този надслов ще записвам въображаеми случки с персонажите от „В затвор”. Ако има странни (или пък не толкова) съвпадения или прилики с действителни лица и положения, които са се появявали в „Суров роман”, то това е просто случайно, нали е така?
Реално и въображаемо, понякога те разменят местата си. Кое е над и кое е под чертата? Si non e vero, e ben trovato. Кое кое е? Къде е Пинокио, къде е Алиса – отсам, или оттам?...
>> КОРЕСПОНДИРАЙКИ
Кое е по-важно – да напишеш книгата си, или да възтържествува справедливостта (в конкретния случай – да бъдат приложени законите)? Нелеп въпрос. Та всичко към което се стреми изкуството е хармонията. Хармонията в този наш свят. А нима правилата, нормите, законите, които създаваме – макар и несъвършени, макар и променливи по тази причина – не целят същото?
Най-тежкото е, когато се събудиш посред нощ. Макар че са минали едва два-три часа от лягането ти. Лежиш, с празна от мисли глава, сънят няма да дойде – знаеш това, а времето е спряло да тече.
Като се събудих тази нощ обаче, бе различно. Сякаш обвивката на „В затвор” се бе разпукала и отвътре бе излязло нещо – хем подобно, хем друго – и двете стояха в мрака пред мен, редом едно до друго. Бе се появил „Суров роман”.
Защо Ботев не е останал някъде само да пише стиховете си? Нима някой би казал, че това е било възможно?! Нима е възможно да напишеш ”На прощаване” и да си останеш „в къщи”?!
„Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина - да ходим да се скитаме немили, клети, недраги!”
И още:
„Аз зная майко, мил съм ти...”
Невъзможно е било това за него. Не му е било достатъчно да напише стиховете си! Трябвало му е и да се пребори, за да се променят нещата.
„... ах, утре като премина през тиха бяла Дунава!”
Така бе и с мен. „В затвор” щеше да стане след време книга. Но той нямаше да ми помогне, да ми даде възможност и да се преборя – сега, в този момент – за истината, за справедливостта, дори за честта на моята родина. Затова, напълно логично, от него бе излязло средството, с което бих могъл да опитам да направя това – „Суров роман”. Средството, което би направило тази история оглушително явна. Ако българското общество, ако моят народ (или поне част от него) го поискат, разбира се. Ще видим. Защото това начинание е, както вече казах, и едно изследване – на нацията ни.
Така че казвам „довиждане” на „В затвор” и продължавам със „Суров роман”. Надявам се да бъда подкрепен. Докато писането на книга е самотно занимание, то борбата за кауза е като правенето на филм – нужни са съмишленици, колектив.
В тази връзка най-напред трябва да изясня, каква е разликата между двете. Както вече писах, и двете започват от реално случили се неща и последвалите ги бележки. След това почват различията. „В затвор” е обобщението, той е констатацията на случилото се. Той е скрижалът, който може би някой някога ще чете. Той е поезията, той е мечтата за промяна. „Суров роман” е енергията, борбата, опита за промяна. Не е достатъчно да пишеш за злото, трябва и да го премахваш. Ако не плевиш плевелите, те ще обхванат всичко!
Другата съществена разлика произтича от средата, в която са разположени двете. Тъй като е „поставен” в „интернет”, в „Суров роман” към думите се прибавят и образите; прибавени към словесното излагане на нещата, снимките и видеозаписите ще създадат една различна експресия. Той не е филм, но не е и книга. По подобие на звуковия филм той е съчетаване. Той е една нова среда. Така че чрез него мога и да покажа фактите. По-нататък ще говоря за необходимостта от заснемането на действителността. Сега ще кажа само, че понякога една-единствена снимка може да изрече несравнимо повече от десетки страници текст.
И накрая ще отбележа и възможността за общуване между тези, които са се спрели на тези страници. Никога досега възможността, четейки или гледайки нещо, да бъдеш в състояние и да го обсъждаш, да го споделяш, а и да действаш, не е била толкова лесна.
Все пак връзките между тях, между първоначалното и произтеклото (макар че, кое кое е тук?) от него, остават. Както и в онази нощ, двете продължават да стоят пред мен, редом едно до друго. Действителните факти от ”Суров роман” ще се потапят в още ферментиращата среда на „В затвор” и там ще заживяват отново, според неговите закономерности.
Si non e vero, e ben trovato (ако не е истина, то е добре казано).
„Изкуството е по-реално от действителността”. Не помня, кой го е казал. Но наистина това се случва. И на пръв поглед невъзможната измислица може да се окаже нещо напълно реално.
Както и обратното.
Та под този надслов ще записвам въображаеми случки с персонажите от „В затвор”. Ако има странни (или пък не толкова) съвпадения или прилики с действителни лица и положения, които са се появявали в „Суров роман”, то това е просто случайно, нали е така?
Реално и въображаемо, понякога те разменят местата си. Кое е над и кое е под чертата? Si non e vero, e ben trovato. Кое кое е? Къде е Пинокио, къде е Алиса – отсам, или оттам?...
>> КОРЕСПОНДИРАЙКИ