ЗАКОННО (втора част - продължение)
– РАЗРУШАВАНЕТО
На следващия ден (пети август), паралелно с продължаващото в отдалечената част строителство (впрочем, много добре се вижда, че новата сграда е много по-висока от съборената) започна подготовката, а след това и същинското събаряне на сградата (виж – при желание - приложените снимки)20. Независимо, че сградите бяха конструктивно свързани, никой не бе счел за необходимо, да уведоми тогавашния Национален институт за паметниците на културата, камо ли да внесе за одобрение проекти... Което е задължително според закона. Оттук нататък цялата извършваща се строителна дейност е поредица от престъпления. Но като всяко престъпление, то става такова, ако бъде установено. Иначе не е.
На 19-ти август, както се вижда от снимките (виж ги – при желание)21, сградата бе вече напълно разрушена. Според администрацията на район „Възраждане” обаче, това, което те показват, просто не е вярно. Според тяхната документация на 2-ри септември е постъпило искане от Възложителя за изменение на одобрения инвестиционен проект, а на 20-ти септември е издадена заповед за вписване на забележка към издаденото разрешение за строеж (виж – при желание - целия документ)22. Впрочем, общината е премълчала за тази заповед и тя не е била обявена на заинтересованите лица. Впоследствие всичко това, макар и да представлява документи с невярно съдържание, влиза в съда. И той ще отсъжда на тяхно основание... На основание на документите с невярно съдържание... Правосъдието трябва да израсне върху зловонната кал на лъжите.
Трябва да се отбележат сега може би още две неща. Първо, разрушаването се извършваше по един безспорно вандалски начин, от неквалифицирани хора. Особено брутално бе то, когато се махаха железните греди на пода на етажа (тоест таванните греди на партерния етаж). Понеже бе вече в техния обсег, там в действие влязоха машините, които се виждат на снимките – снаряжени по съответен начин, с вибрации и разклащания те изтръгваха металните греди от стената.
Шивачките използват един инструмент – къса дръжка, на която е закрепено свободновъртящо се назъбено колелце, с размерите на средноголяма монета. Идеята е следната: когато искат да пренесат някоя кройка (а тя винаги е с неправилна форма и криви линии), те подлагат отдолу било самия плат, било лист хартия. След това прекарват колелцето по линиите на кройката. Зъбците му, минавайки през нея, оставят отпечатъци и върху долния материал. След това шивачката внимателно очертава с креда линии, свързвайки тези следи. И готово – кройката е пренесена.
Каква е връзката с нашата история? Да вземем този инструмент и да го прекарваме многократно по една и съща линия. След достатъчен брой повторения материалът, колкото и здрав да е, ще почне да се къса. Особено, ако опънем частите от двете страни на тази линия в противоположни посоки.
Същото е и с перфорираните марки. За да е лесно отделянето им, по граничните им линии след отпечатването са създадени поредици от отвори. И така те се откъсват лесно от листа.
Същото е и в кариерите за добив на ценни видове камък. И до ден днешен един от най-резултатните способи е този с пробиването на поредици от разположени в линия отвори. След това дори съвсем слаб удар е достатъчен понякога, за да се получи отделяща пукнатина в тази равнина.
Това същото е и с калканния зид на сградата. След изтръгването на металните греди, особено като се вземе пред вид, че това е било едно брутално изтръгване, стената по линиите на дупките от гредите е отслабена. Като се има пред вид и че върху нея ляга единият край на първата тухлена дъга на пруския свод на подовете – здравината на конструкцията е нарушена. Няма значение, че това е чужда собственост, няма значение, че това е сграда-паметник на културата, защитена от закона, няма значение, че това би могло да се окаже фатално за нея при едно евентуално бъдещо земетресение. Тези неща нямат значение. Макар и по различен начин, случаят от „Алабин” 39 се повтаря.
Нима е нормална държавата, в която заради личен интерес хора, работещи в нейните институции допускат това?
Не, не е нормална. И това не е 21-ви век! Това е средновековно варварство! В Европа, в която сме били някога – вече не сме! Но кои не сме – ние, населението, или държавата? Цялата тази история е и едно изследване, опитващо се да намери отговора на въпроса, кой е виновен за тази многопосочна разруха, за това катастрофално сгромолясване на моята родина.
Ако българската държава иска да установи истината, могат да бъдат разпитани (но под клетва и пред съдия): работилите на обекта, багеристи-булдозеристи, живеещите (а те съвсем не са малко на брой) наоколо, а и много още други свидетели... Могат също да бъдат направени изследвания на сградите – и те безспорно ще покажат истината.
Но ако това не се направи, това означава единствено, че тя – българската държава - не желае да изпълнява основните си задължения по отношение на гражданите си.
Второто, което трябва да се отбележи в този момент е, че на някои от снимките (виж – при желание - приложените снимки)23 освен че се вижда как е изглеждал отвътре съществувалия в приземния етаж на съборената сграда магазин, се вижда и една голяма дупка. Дори и сега тя може да се види от другата страна, откъм магазина в партерния етаж на ъгловата къща - макар и запълнена с нахвърляни надве-натри тухли. Стената е дебела трийсет сантиметра, няма друга. Съборената сграда никога не е имала собствен калканен зид. И затова – защото е била конструктивно свързана – нейното премахване е било незаконно.
Но за българската прокуратура това няма абсолютно никакво значение.
Всъщност, досега то не е имало значение за никоя от българските институции.
>> "В ЗАТВОР"
– РАЗРУШАВАНЕТО
На следващия ден (пети август), паралелно с продължаващото в отдалечената част строителство (впрочем, много добре се вижда, че новата сграда е много по-висока от съборената) започна подготовката, а след това и същинското събаряне на сградата (виж – при желание - приложените снимки)20. Независимо, че сградите бяха конструктивно свързани, никой не бе счел за необходимо, да уведоми тогавашния Национален институт за паметниците на културата, камо ли да внесе за одобрение проекти... Което е задължително според закона. Оттук нататък цялата извършваща се строителна дейност е поредица от престъпления. Но като всяко престъпление, то става такова, ако бъде установено. Иначе не е.
На 19-ти август, както се вижда от снимките (виж ги – при желание)21, сградата бе вече напълно разрушена. Според администрацията на район „Възраждане” обаче, това, което те показват, просто не е вярно. Според тяхната документация на 2-ри септември е постъпило искане от Възложителя за изменение на одобрения инвестиционен проект, а на 20-ти септември е издадена заповед за вписване на забележка към издаденото разрешение за строеж (виж – при желание - целия документ)22. Впрочем, общината е премълчала за тази заповед и тя не е била обявена на заинтересованите лица. Впоследствие всичко това, макар и да представлява документи с невярно съдържание, влиза в съда. И той ще отсъжда на тяхно основание... На основание на документите с невярно съдържание... Правосъдието трябва да израсне върху зловонната кал на лъжите.
Трябва да се отбележат сега може би още две неща. Първо, разрушаването се извършваше по един безспорно вандалски начин, от неквалифицирани хора. Особено брутално бе то, когато се махаха железните греди на пода на етажа (тоест таванните греди на партерния етаж). Понеже бе вече в техния обсег, там в действие влязоха машините, които се виждат на снимките – снаряжени по съответен начин, с вибрации и разклащания те изтръгваха металните греди от стената.
Шивачките използват един инструмент – къса дръжка, на която е закрепено свободновъртящо се назъбено колелце, с размерите на средноголяма монета. Идеята е следната: когато искат да пренесат някоя кройка (а тя винаги е с неправилна форма и криви линии), те подлагат отдолу било самия плат, било лист хартия. След това прекарват колелцето по линиите на кройката. Зъбците му, минавайки през нея, оставят отпечатъци и върху долния материал. След това шивачката внимателно очертава с креда линии, свързвайки тези следи. И готово – кройката е пренесена.
Каква е връзката с нашата история? Да вземем този инструмент и да го прекарваме многократно по една и съща линия. След достатъчен брой повторения материалът, колкото и здрав да е, ще почне да се къса. Особено, ако опънем частите от двете страни на тази линия в противоположни посоки.
Същото е и с перфорираните марки. За да е лесно отделянето им, по граничните им линии след отпечатването са създадени поредици от отвори. И така те се откъсват лесно от листа.
Същото е и в кариерите за добив на ценни видове камък. И до ден днешен един от най-резултатните способи е този с пробиването на поредици от разположени в линия отвори. След това дори съвсем слаб удар е достатъчен понякога, за да се получи отделяща пукнатина в тази равнина.
Това същото е и с калканния зид на сградата. След изтръгването на металните греди, особено като се вземе пред вид, че това е било едно брутално изтръгване, стената по линиите на дупките от гредите е отслабена. Като се има пред вид и че върху нея ляга единият край на първата тухлена дъга на пруския свод на подовете – здравината на конструкцията е нарушена. Няма значение, че това е чужда собственост, няма значение, че това е сграда-паметник на културата, защитена от закона, няма значение, че това би могло да се окаже фатално за нея при едно евентуално бъдещо земетресение. Тези неща нямат значение. Макар и по различен начин, случаят от „Алабин” 39 се повтаря.
Нима е нормална държавата, в която заради личен интерес хора, работещи в нейните институции допускат това?
Не, не е нормална. И това не е 21-ви век! Това е средновековно варварство! В Европа, в която сме били някога – вече не сме! Но кои не сме – ние, населението, или държавата? Цялата тази история е и едно изследване, опитващо се да намери отговора на въпроса, кой е виновен за тази многопосочна разруха, за това катастрофално сгромолясване на моята родина.
Ако българската държава иска да установи истината, могат да бъдат разпитани (но под клетва и пред съдия): работилите на обекта, багеристи-булдозеристи, живеещите (а те съвсем не са малко на брой) наоколо, а и много още други свидетели... Могат също да бъдат направени изследвания на сградите – и те безспорно ще покажат истината.
Но ако това не се направи, това означава единствено, че тя – българската държава - не желае да изпълнява основните си задължения по отношение на гражданите си.
Второто, което трябва да се отбележи в този момент е, че на някои от снимките (виж – при желание - приложените снимки)23 освен че се вижда как е изглеждал отвътре съществувалия в приземния етаж на съборената сграда магазин, се вижда и една голяма дупка. Дори и сега тя може да се види от другата страна, откъм магазина в партерния етаж на ъгловата къща - макар и запълнена с нахвърляни надве-натри тухли. Стената е дебела трийсет сантиметра, няма друга. Съборената сграда никога не е имала собствен калканен зид. И затова – защото е била конструктивно свързана – нейното премахване е било незаконно.
Но за българската прокуратура това няма абсолютно никакво значение.
Всъщност, досега то не е имало значение за никоя от българските институции.
>> "В ЗАТВОР"