В РОЛЯТА НА ДАВИД (второ продължение)
На двайсет и втори декември журналистката отново им се обажда. Новината й е, че материалът е планиран да излезе на следващия ден, за което тя е уведомила и ДНСК.
На другия ден те си купуват вестника и прочитат публикацията (виж я – при желание)49. И са малко обнадеждени. Дори си помислят, че може би все пак справедливостта ще се случи. Вероятно заради това не обръщат някакво внимание на онези думи, цитирани в нея, че дали има ощетени ще решат органите, които в момента проверяват всички факти и обстоятелства. Да изчакаме търпеливо те да се произнесат.
„... Да изчакаме търпеливо...” – отново много-много по-късно ще разберат, че това не е било просто фраза, а е метод на действие.
„ L’État, c’est moi” е било в онази държава. А сега, в тази? Ако в нея сега е „Органите, това сме ние”? „... Да изчакаме търпеливо...” – и строителството продължава да си върви необезпокоявано. Елементарно просто и действащо е... бездействието. Когато никой не иска да го предотврати. Защото времето, докато се произнесат другите органи не трябва да бъде загубено. Нали и без това е вече решено, как те ще се произнесат тогава. Да, времето не трябва да бъде изгубено!
И то не бе изгубено!
>> МЕТАМОРФОЗАТА (продължение)