КОРЕСПОНДИРАЙКИ (продължение)
На пети декемви в пощенската им кутия пристига поредното копие на писмо (виж го – при желание)44. То е кратко и... не е придружено от цитираната в него заповед. Дали това е съзнателно или не, Христо и Мариана няма да узнаят. Едва месеци по-късно ще научат както нейното съдържание (виж го – при желание)45, така и съдържанието на отменената с този документ заповед. Няма да узнаят тогава и че предния ден от РДНСК е издаден констативен акт (виж го – при желание)46, установяващ извършените нарушения. Няма да могат да видят, как в самия край на документа, не е попълнено, че той е залепен на строежа и на таблото в общината. Което означава, че строежът не е бил запечатан... Но тези, а и други подробности остават неизвестни за тях. И естествено, няма да могат да забележат впечатляващото ново съвпадение – въпросната забележка е с дата двайсти октомври! Денят, предхождащ подаденото от нея заявление. Те разбират, какво означава това – възможното за администрацията еднодневно антидатиране. И че ако тя не е била подала своето заявление, то и тази забележка е нямало да се появи... Разговаряйки за това, съжалявайки, че не го е направила по-рано, те изобщо не си дават сметка за едно друго, също тъй впечатляващо съвпадение. Това се случва на следващия ден.
„Откритието” прави Мариана – уговарянето на срещата на журналистката от „Труд” е на първи декември, а въпросната заповед на РДНСК е от следващия ден!!! Корелация, отново говореща за същото – без тази среща е нямало да я има и заповедта...
Строителните дейности си продължават и на петнайсти декември тя подава ново заявление (виж го – при желание)47 до ДНСК. Четири дни по-късно получава и отговор (виж го – при желание)48, който се оказва последното получено за тази календарна година писмо– че следва в двудневен срок от получаването му, началникът на РДНСК да издаде заповед за спирането на строежа, а до трийсти декември да бъдат представени данни за изпълнението на дадените разпореждания и предприетите последващи действия. Е, това не се случва, а работата си продължава... до самия край на годината две хиляди и девета. Както, впрочем, и през следващата...
>> В РОЛЯТА НА ДАВИД (второ продължение)