... ДРУГА НАПАДАТЕЛНА ТРОЙКА
Хокеят е итензивен спорт. Затова, по време на играта често и неограничено се правят смени. Нещо обичайно е да бъдат сменени едновременно и тримата нападатели, като на тяхно място на леда се появяват други трима. И после пак, и пак, и пак – нови играчи заместват предишните...
В края на месец февруари две хиляди и десета година на Мариана, малко странно защо, но й позвънява нейна позната адвокатка; казва й, че имало промени при инвеститорите (на незаконния строеж), те имали предложения, та искали да се срещнат и да преговарят – в присъствието на адвокати. Тя обсъжда това с Христо и решават все пак да приемат.Така че на двайсет и шести отиват при нея в кантората й.
На въпросната среща освен С. Х. се появява още един човек. Като двамата са придружени от адвокатка. И този човек се представя, че е новият собственик на строежа. Името му напомня на звученето на думата „пристанище” на един от разпространените езици. И затова ще го нарека „Лоцмана”. Та адвокатката им освен че казва, че този човек вече е собственикът и преговорите трябва да бъдат водени с него, заявява също, че С. Х. (който седи до него в този момент) ще оттегли обвинението си и няма да има съдебно дело. Затова да кажат, какво искат и да оставят на адвокатите да изготвят споразумението, до което - той смята - е добре да стигнат. Но че това обезателно трябвало да стане преди края на март!
Когато после Мариана и Христо остават насаме с тяхната адвокатка, тя повежда разговора към това, какво биха искали те да получат като обезщетение. Странно е това за тях - вместо да се говори за нарушени закони, за погазени права, започва да прилича на търговска операция, на сделка... Абсурдно е това за тях – някой е погазил закона, а после друг го „наследява” и всичко е вече наред?!... Все пак те не са изненадани – всичко дотук им е показало, че в този случай никой освен тях не се интересува от това, да бъдат приложени законите. И не толкова здравият разум, колкото неумрялата още напълно надежда да опазят поне калканната си стена, ги кара да продължат тези обречени разговори.
Следват още две срещи, вече през март, макар че Христо е казал още при първата, че докато ги има лъжливите показания срещу него, никакви разговори и за нищо не могат да бъдат водени. На тях Лоцманът вече идва без С. Х., придружаван само от адвокатката. Появява се изготвен от нея проект за споразумение (виж го – при желание)55. Точка номер едно в него е да бъде получено подписано от Мариана съгласие с извършеното вече до този момент строителство!...
Да, наистина са абсурдни тези срещи. Както е абсурдно твърдението на Лоцмана, че обвинението срещу Христо ще бъде „изтеглено”. Да, той не казва, че ще бъде оттеглено от обвиняващия го С. Х., а изтеглено – от прокуратурата! Което не може да стане – поне в една държава, в която законът решава. Защото на осемнайсти февруари в протокола за предявяване на разследване подписалият се разследващ полицай е вписал, че делото вече е докладвано на наблюдаващия прокурор от Софийска районна прокуратура. И вече никой не би могъл да спре хода му. Освен... в нарушение на закона...
И от още нещо им става ясно, колко е безсмислено да продължават тези срещи. Лоцманът говори единствено за едното дело. И само то е вписано в този проект за споразумение. Прекратяване на едно дело срещу едно съгласие. И след това всичко друго си остава – и построената незаконно сграда, и увредената им къща, и готовото вече да бъде пуснато в действие второ наказателно дело. За отмъщение – за непокорството.
Междувременно от началото на март разни хора, някои дори непознати, почват да звънят на мобилния телефон на Мариана. И българи, и араби. Насрочват й срещи, срещат се. Разговорите са все за едно и също нещо – да подпише, че е съгласна с извършеното строителство. Тя не приема, а последвали предложения за срещи започва да отклонява. Някак си от само себе си, „безшумно”, спират и срещите в адвокатската кантора...
ПРЕДСТОИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
>> ПИСТОЛЕТИТЕ